Постинг
04.02.2009 11:14 -
За Свещенството и Царството - /продължение/
Христовата Църква има две основни функции: вътрешна, сакрално-евхаристийна, насочваща към Светата Чаша; и външна, осъществяваща отношенията със "света, в зло лежащ"/1 Иоан.5:19/., за да предпази от неговата агресия Божия народ.
Първата функция Светата Църква изпълнява чрез църковната йерархия на свещенството, оглавена от епископа /от гр."надзорник"/. Втората функция се осъществява от светската йерархия на миряните, или царството, която се оглавява от външния епископ на Църквата - царят, помазаникът Божий. Самата дума "цар" в превод от арамейски и санскрит означава " защитник, покровител, ръководител", а думата "царство" - " защита, ограждение", съответно на народа и неговата вяра.
В актовете на VІІ Вселенски Събор / 787 г./ е постановено следното: " Свещенството е освещение и укрепление на императорската власт, а императорската власт е сила и подкрепа на свещенството...Свещенството пази и се грижи за небесното, а императорската власт, посредством справедливите закони, управлява земното." С това е положен каноническият печат на Църковното учение за отношенията между двете власти, върху което се основават както духовните водачи, така и християнските владетели. Със своя сан архиереите и царете символизират различните служения на Самия Христос: патриархът е образ на Спасителя в Неговото служение на Първосвещеник, а царят е образ на Христос в Неговото Царско служение. Всеки от тях, в границите на своята власт, има първенство пред другия. Но, в мистично отношение, съюзът между двамата явява пълната Христова власт.
Още от времето на Св.император Константин Велики, християнските владетели се приемат от Светата Църква като нейни " външни епископи ". Това определение принадлежи на самия светец-император, който в речта си пред Първия Вселенски Събор / Никея, 325 г. /, нарича архиереите епископи над делата, касаещи вътрешния живот на Църквата, а себе си, императорът - епископ над външните дела на Църквата. Има много случаи обаче, когато владетелите са издавали укази, касаещи вътрешноцърковния живот, и дори богослужението и Св. Литургия. Например, Св.император Теодосий Велики издава указ за повсеместната употреба на Трисветата песен / "Святий Боже, Святий Крепкий, Святий Безсмертний, помилуй нас"/. Св.император Юстиниан Велики е автор на прекрасния химн " Единородний Сине "; великолепни са и Богородичните стихири на цар Иван ІV Грозни.
/Следва продължение - за Царското помазание/
Първата функция Светата Църква изпълнява чрез църковната йерархия на свещенството, оглавена от епископа /от гр."надзорник"/. Втората функция се осъществява от светската йерархия на миряните, или царството, която се оглавява от външния епископ на Църквата - царят, помазаникът Божий. Самата дума "цар" в превод от арамейски и санскрит означава " защитник, покровител, ръководител", а думата "царство" - " защита, ограждение", съответно на народа и неговата вяра.
В актовете на VІІ Вселенски Събор / 787 г./ е постановено следното: " Свещенството е освещение и укрепление на императорската власт, а императорската власт е сила и подкрепа на свещенството...Свещенството пази и се грижи за небесното, а императорската власт, посредством справедливите закони, управлява земното." С това е положен каноническият печат на Църковното учение за отношенията между двете власти, върху което се основават както духовните водачи, така и християнските владетели. Със своя сан архиереите и царете символизират различните служения на Самия Христос: патриархът е образ на Спасителя в Неговото служение на Първосвещеник, а царят е образ на Христос в Неговото Царско служение. Всеки от тях, в границите на своята власт, има първенство пред другия. Но, в мистично отношение, съюзът между двамата явява пълната Христова власт.
Още от времето на Св.император Константин Велики, християнските владетели се приемат от Светата Църква като нейни " външни епископи ". Това определение принадлежи на самия светец-император, който в речта си пред Първия Вселенски Събор / Никея, 325 г. /, нарича архиереите епископи над делата, касаещи вътрешния живот на Църквата, а себе си, императорът - епископ над външните дела на Църквата. Има много случаи обаче, когато владетелите са издавали укази, касаещи вътрешноцърковния живот, и дори богослужението и Св. Литургия. Например, Св.император Теодосий Велики издава указ за повсеместната употреба на Трисветата песен / "Святий Боже, Святий Крепкий, Святий Безсмертний, помилуй нас"/. Св.император Юстиниан Велики е автор на прекрасния химн " Единородний Сине "; великолепни са и Богородичните стихири на цар Иван ІV Грозни.
/Следва продължение - за Царското помазание/
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
