Постинг
02.02.2009 11:50 -
Празникът на 2 февруари
През настоящия месец вероятно пак ще бъдем свидетели на незнанието и неразбирането същността на определени празници от Църковния календар. Добре известен факт е, че една февруарска дата - 2, от много време е обект на странно и нелепо "чествуване".
Можем само да гадаем откога, защо и кой е подменил толкова лукаво и демонично същността и значението на празника от 2 февруари. Едно е сигурно - кощунственото и скверно отношение е факт, независимо дали е съзнателно или не. Затова нека видим, какво точно представлява този празник, с Кого и с какво е свързан той:
Още от ІV-V век, на 2 февруари, Светата Църква чествува един от 12-те велики Господски празници - Сретение Господне. Този празник ни спомня следното Евангелско събитие - 40 дни след Рождеството на Господ Иисус Христос, Света Богородица, заедно със Св.Иосиф Обручник, донася своя Младенец в Иерусалимския храм, в изпълнение на Моисеевия закон. Според него, всяко първородно от мъжки пол се посвещава и представя на Бога /Изх.34:19-20 ; Числ.18:15-16/. Това се прави за спомен на избавлението на израилските първородни от смъртта. Някога в Египет, те са били поразявани масово - от човек до добитък /Изх.12:29/. Оттогава всяко първородно, като собственост на Бога, се "откупва" с определена от закона цена. Това става на 40-я ден от раждането, когато майката принася този "откуп", чрез жертвоприношение на агне, гургулица или два гълъба. Ето на този закон смирено се подчинява и Света Богородица.
По същото това време в Иерусалим живее благочестивия старец Симеон. С непрестанна вяра той очаква Божия Помазаник /Месията/, защото чрез Светия Дух узнава, че няма да умре, докато не види с очите си Христа. А това уверение той получава поради следната причина: Св.Симеон е един от 70-те преводачи на Старозаветния текст на Св.Библия. Тези преводачи са избрани и назначени от египетския владетел Птоломей Филаделф /285-246г.пр.Хр./, за да преведат свещените текстове от еврейски на гръцки език. На Св.Симеон е определено да работи върху Книгата на Св.пророк Исаия. Когато стига до глава 7, стих 14, ученият решава, че в оригиналния текст има грешка, като е писано: " Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил." Затова той посяга да поправи думата "девица", като я замени с "жена", но Ангел Господен го възспира: " Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи!"
По внушение на Светия Дух, Св.Симеон влиза в храма, точно когато донасят Младенеца Иисус. Именно от тази среща с Господ идва и названието на празника - Сретение /от старослав.-"среща"/. Светият старец взема Божият Син на ръце и в пророческо вдъхновение извиква: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което Си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Св.Иосиф и Св.Богородица са изумени от тези думи, но той ги благославя, и обръщайки се към Божията Майка, предрича: " Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца."/Лука.2:25-35/.
Пророческите думи на Св.Симеон се потвърждават и обясняват чрез целия земен живот на Спасителя. В Своята мисия Той дава на народите нов закон - закона на любовта и благодатта, но Самият Той и Неговото учение стават за мнозина предмет на спорове и противоречия. А по време на страданията и кръстната смърт на Своя Син, Пресвета Богородица преживява такава скръб и болка, че наистина сякаш меч пронизва душата й.
Още един свидетел, освен Св.Симеон, присъствува на въвеждането на Младенеца Иисус в Иерусалимския храм, и познава в Него обещания Божи Помазаник. Това е пророчицата Анна, която след овдовяването си се посвещава в служение на Бога, пребивавайки постоянно в храма, в пост и молитва. Когато вижда Младенеца, тя прославя Бога и започва да говори на всички за появилия се Месия.
Светата Църква причислява Сретение Господне към 12-те велики празници в годишния календар. На следващия ден-3 февруари, се чествува паметта на Св.Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започва да се празнува особено тържествено от времето на Византийския император Св.Юстиниан Велики /527-565 г./. В Църковния празничен цикъл Сретение Господне е паралелен на празника Възнесение Господне /Спасовден/, който се празнува на 40-я ден след Възкресение Христово. Така, на Възнесение Господне се възпоменава влизането на Христос в Светая Светих на Небесното Царство, а на Сретение Господне се чествува влизането на Спасителя в земния храм - земното Царство. С този празник приключва цикълът от Рождественските празници, които ни правят причастни към великата и труднодостижима тайна на Божието въплъщение.
Настоящият разказ за чествуването на днешния ден на евангелското събитие има за цел да припомни истинското значение и същност на празника от 2 февруари. Това, с което определени непросветени среди свързват този ден, е достатъчно демонично и кощунствено, за да се коментира! Но, за да не се превръщаме дори в неволни богохулници, нека добре премисляме това, което масовото мнение ни налага. Защото присъдата за богохулство Сам Христос определя така: " Но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане" /Марк.3:29/!
Можем само да гадаем откога, защо и кой е подменил толкова лукаво и демонично същността и значението на празника от 2 февруари. Едно е сигурно - кощунственото и скверно отношение е факт, независимо дали е съзнателно или не. Затова нека видим, какво точно представлява този празник, с Кого и с какво е свързан той:
Още от ІV-V век, на 2 февруари, Светата Църква чествува един от 12-те велики Господски празници - Сретение Господне. Този празник ни спомня следното Евангелско събитие - 40 дни след Рождеството на Господ Иисус Христос, Света Богородица, заедно със Св.Иосиф Обручник, донася своя Младенец в Иерусалимския храм, в изпълнение на Моисеевия закон. Според него, всяко първородно от мъжки пол се посвещава и представя на Бога /Изх.34:19-20 ; Числ.18:15-16/. Това се прави за спомен на избавлението на израилските първородни от смъртта. Някога в Египет, те са били поразявани масово - от човек до добитък /Изх.12:29/. Оттогава всяко първородно, като собственост на Бога, се "откупва" с определена от закона цена. Това става на 40-я ден от раждането, когато майката принася този "откуп", чрез жертвоприношение на агне, гургулица или два гълъба. Ето на този закон смирено се подчинява и Света Богородица.
По същото това време в Иерусалим живее благочестивия старец Симеон. С непрестанна вяра той очаква Божия Помазаник /Месията/, защото чрез Светия Дух узнава, че няма да умре, докато не види с очите си Христа. А това уверение той получава поради следната причина: Св.Симеон е един от 70-те преводачи на Старозаветния текст на Св.Библия. Тези преводачи са избрани и назначени от египетския владетел Птоломей Филаделф /285-246г.пр.Хр./, за да преведат свещените текстове от еврейски на гръцки език. На Св.Симеон е определено да работи върху Книгата на Св.пророк Исаия. Когато стига до глава 7, стих 14, ученият решава, че в оригиналния текст има грешка, като е писано: " Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил." Затова той посяга да поправи думата "девица", като я замени с "жена", но Ангел Господен го възспира: " Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи!"
По внушение на Светия Дух, Св.Симеон влиза в храма, точно когато донасят Младенеца Иисус. Именно от тази среща с Господ идва и названието на празника - Сретение /от старослав.-"среща"/. Светият старец взема Божият Син на ръце и в пророческо вдъхновение извиква: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което Си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Св.Иосиф и Св.Богородица са изумени от тези думи, но той ги благославя, и обръщайки се към Божията Майка, предрича: " Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца."/Лука.2:25-35/.
Пророческите думи на Св.Симеон се потвърждават и обясняват чрез целия земен живот на Спасителя. В Своята мисия Той дава на народите нов закон - закона на любовта и благодатта, но Самият Той и Неговото учение стават за мнозина предмет на спорове и противоречия. А по време на страданията и кръстната смърт на Своя Син, Пресвета Богородица преживява такава скръб и болка, че наистина сякаш меч пронизва душата й.
Още един свидетел, освен Св.Симеон, присъствува на въвеждането на Младенеца Иисус в Иерусалимския храм, и познава в Него обещания Божи Помазаник. Това е пророчицата Анна, която след овдовяването си се посвещава в служение на Бога, пребивавайки постоянно в храма, в пост и молитва. Когато вижда Младенеца, тя прославя Бога и започва да говори на всички за появилия се Месия.
Светата Църква причислява Сретение Господне към 12-те велики празници в годишния календар. На следващия ден-3 февруари, се чествува паметта на Св.Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започва да се празнува особено тържествено от времето на Византийския император Св.Юстиниан Велики /527-565 г./. В Църковния празничен цикъл Сретение Господне е паралелен на празника Възнесение Господне /Спасовден/, който се празнува на 40-я ден след Възкресение Христово. Така, на Възнесение Господне се възпоменава влизането на Христос в Светая Светих на Небесното Царство, а на Сретение Господне се чествува влизането на Спасителя в земния храм - земното Царство. С този празник приключва цикълът от Рождественските празници, които ни правят причастни към великата и труднодостижима тайна на Божието въплъщение.
Настоящият разказ за чествуването на днешния ден на евангелското събитие има за цел да припомни истинското значение и същност на празника от 2 февруари. Това, с което определени непросветени среди свързват този ден, е достатъчно демонично и кощунствено, за да се коментира! Но, за да не се превръщаме дори в неволни богохулници, нека добре премисляме това, което масовото мнение ни налага. Защото присъдата за богохулство Сам Христос определя така: " Но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане" /Марк.3:29/!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
