Постинг
01.02.2009 23:18 -
Забравено престъпление, забравено наказание
Преди 64 години, на 1 февруари 1945 г., НЦВ Кирил Княз Преславски е екзекутиран. Брат на Цар Борис ІІІ и регент на малолетния Цар Симеон ІІ, той е жертвата, която Царското семейство дава на т. нар."народен съд". Как се стига до това кърваво престъпление, което, заедно с последвалата го вълна от насилия и терор в цяла България, и до днес някак гузно се попремълчава? Нека проследим хронологията на събитията :
След преврата на 9.ІХ.1944 г., новото правителство, начело с Кимон Георгиев, декларира, че идва на власт, за да възстанови конституционните права на българския народ осигурени от Търновската Конституция. Кабинетът е съставен от представители на БРП /комунисти/, БЗНС "Пладне", политическия кръг "Звено", левите социалдемократи и двама "независими". Нелигитимно, а основано на преврат, това правителство закономерно започва своето управление с грубо погазване на закона - още на самия 9.ІХ. то извършва последователно два противоконституционни акта. След като принуждава законните регенти Княз Кирил и ген.Никола Михов /избрани от Народното Събрание/ да подпишат указ за назначаване на превратаджийското правителство, същото това правителство, в същия ден, с най-обикновено министерско постановление уволнява двамата регенти /третият регент-Богдан Филов, подава оставката си на 8.ІХ./. Пак в нарушение на закона, с второ министерско постановление, са назначени новите регенти - Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Така, в пълно нарушение на Конституцията и абсолютно незаконно е назначено върховното управително тяло на държавата, а всички последващи нормативни актове са подписвани именно от него!
В продължение на кървавите септември и октомври на 1944 г., та дори и до края на годината, "изчезват" над 26 000 души!Това са само тези, които са преброени по обявленията на наследниците им в "Държавен вестник". Можем само да гадаем числото на всички онези "изчезнали" българи, които не са имали наследници...
В края на септември 1944 г. е издадена злокобната Наредба-закон за "народния съд". Това обаче, става далеч преди да бъде сключено примирие, на чиито клаузи пост фактум се обосновава създаването на подобна институция?! Преди изобщо да приключи войната пък, още от 1 януари 1945 г.,започва и разглеждането на "съдебните дела" по бързата процедура. За целта са създадени 68 състава на "народния съд" - 4 върховни и 64 областни. Тези кървави трибунали на фактически невоювала до този момент България, издава и изпълнява 2740 смъртни присъди - само за 2-3 месеца и преди приключването на войната! На смърт са осъдени и разстреляни: законните регенти, дворцовите съветници, цели правителствени кабинети, 67 народни представители, 47 генерали и полковници, множество интелектуалци, духовници, учители, търговци, банкери, земевладелци.
Оправданието за кървавата саморазправа под формата на "народен съд" обикновено се позовава на клауза в съглашението за примирие, подписано на 28.Х.1944г. в Москва. Но, Наредбата-закон за "народния съд" е издадена преди това, в края на септември, и според нея се изисква "задържане и съдене на лица, обвинени във военни престъпления". А клаузата от съглашението е за "съдействие за задържане и съдене на лица, извършили военни престъпления"!Отново е погазен основен принцип на закона, този път презумпцията за невинност - всеки е невинен до доказване на противното. Едно е да си обвинен в извършване на нещо, а съвсем друго-да си го извършил наистина! От друга страна, военните престъпления са ясно и точно квалифицирани от международното право и съответните международни конвенции. Как точно всички тези 2730 избити българи се оказаха до един военни престъпници в една на практика невоювала страна?! За сравнение - в Нюрнбергския процес, проведен тъкмо въз основа на тази клауза и както се изисква, след приключването на войната, цялата хитлеристка върхушка е поставена на подсъдимата скамейка. Съдът произнася и са изпълнени 12 смъртни присъди! Както се казва - без коментар!
Присъдите на "народния съд", не само смъртните, имат и една чисто меркантилна цел, облагодетелствувала доста от новите властници. Това гнусно мародерство е видно от наличието в присъдите на конфискации на движимо и недвижимо имущество, огромни глоби /напр.5 млн.лева!/и други допълнителни постановления, отнасящи се до собствеността и трудовата дейност на обвиняемите!
Макар и при такъв бегъл прочит на събитията, свързани с "народния съд", е видно, че незаконната институция има за цел не друго, а тотално обезглавяване на Българската държава и народ, и кървава саморазправа с инакомислещите. Другата не по-малко важна цел е насаждането на страх, който да смрази всеки опит за свободно мислене и така да превърне обществото в послушно и безропотно население. В помощ на тази мракобесна политика са и издадените Наредба-закон за "трудово-възпитателните общежития" /концлагерите/, и "за политически опасните лица" на 20.Х.1944г.; и Наредба-закон за "защита на народната власт" от 26.І.1945 г.
Българският Царски дом дава своята жертва в тези кървави събития. Княз Кирил, след прилежна молитва и с подобаващо достойнство посреща смъртта си в мразовития ден на 1 февруари 1945 г. "Народната власт" вече има само една пречка пред пълната си "победа" над Царство България - самият Цар, макар и малолетен, и самата форма на държавно управление - монархията. Година и половина по-късно, но вече с друг похват, тя премахва и тази преграда. И отново с погазване на закона, но този път и на Божия ред! А Бог поруган не бива!
След преврата на 9.ІХ.1944 г., новото правителство, начело с Кимон Георгиев, декларира, че идва на власт, за да възстанови конституционните права на българския народ осигурени от Търновската Конституция. Кабинетът е съставен от представители на БРП /комунисти/, БЗНС "Пладне", политическия кръг "Звено", левите социалдемократи и двама "независими". Нелигитимно, а основано на преврат, това правителство закономерно започва своето управление с грубо погазване на закона - още на самия 9.ІХ. то извършва последователно два противоконституционни акта. След като принуждава законните регенти Княз Кирил и ген.Никола Михов /избрани от Народното Събрание/ да подпишат указ за назначаване на превратаджийското правителство, същото това правителство, в същия ден, с най-обикновено министерско постановление уволнява двамата регенти /третият регент-Богдан Филов, подава оставката си на 8.ІХ./. Пак в нарушение на закона, с второ министерско постановление, са назначени новите регенти - Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов. Така, в пълно нарушение на Конституцията и абсолютно незаконно е назначено върховното управително тяло на държавата, а всички последващи нормативни актове са подписвани именно от него!
В продължение на кървавите септември и октомври на 1944 г., та дори и до края на годината, "изчезват" над 26 000 души!Това са само тези, които са преброени по обявленията на наследниците им в "Държавен вестник". Можем само да гадаем числото на всички онези "изчезнали" българи, които не са имали наследници...
В края на септември 1944 г. е издадена злокобната Наредба-закон за "народния съд". Това обаче, става далеч преди да бъде сключено примирие, на чиито клаузи пост фактум се обосновава създаването на подобна институция?! Преди изобщо да приключи войната пък, още от 1 януари 1945 г.,започва и разглеждането на "съдебните дела" по бързата процедура. За целта са създадени 68 състава на "народния съд" - 4 върховни и 64 областни. Тези кървави трибунали на фактически невоювала до този момент България, издава и изпълнява 2740 смъртни присъди - само за 2-3 месеца и преди приключването на войната! На смърт са осъдени и разстреляни: законните регенти, дворцовите съветници, цели правителствени кабинети, 67 народни представители, 47 генерали и полковници, множество интелектуалци, духовници, учители, търговци, банкери, земевладелци.
Оправданието за кървавата саморазправа под формата на "народен съд" обикновено се позовава на клауза в съглашението за примирие, подписано на 28.Х.1944г. в Москва. Но, Наредбата-закон за "народния съд" е издадена преди това, в края на септември, и според нея се изисква "задържане и съдене на лица, обвинени във военни престъпления". А клаузата от съглашението е за "съдействие за задържане и съдене на лица, извършили военни престъпления"!Отново е погазен основен принцип на закона, този път презумпцията за невинност - всеки е невинен до доказване на противното. Едно е да си обвинен в извършване на нещо, а съвсем друго-да си го извършил наистина! От друга страна, военните престъпления са ясно и точно квалифицирани от международното право и съответните международни конвенции. Как точно всички тези 2730 избити българи се оказаха до един военни престъпници в една на практика невоювала страна?! За сравнение - в Нюрнбергския процес, проведен тъкмо въз основа на тази клауза и както се изисква, след приключването на войната, цялата хитлеристка върхушка е поставена на подсъдимата скамейка. Съдът произнася и са изпълнени 12 смъртни присъди! Както се казва - без коментар!
Присъдите на "народния съд", не само смъртните, имат и една чисто меркантилна цел, облагодетелствувала доста от новите властници. Това гнусно мародерство е видно от наличието в присъдите на конфискации на движимо и недвижимо имущество, огромни глоби /напр.5 млн.лева!/и други допълнителни постановления, отнасящи се до собствеността и трудовата дейност на обвиняемите!
Макар и при такъв бегъл прочит на събитията, свързани с "народния съд", е видно, че незаконната институция има за цел не друго, а тотално обезглавяване на Българската държава и народ, и кървава саморазправа с инакомислещите. Другата не по-малко важна цел е насаждането на страх, който да смрази всеки опит за свободно мислене и така да превърне обществото в послушно и безропотно население. В помощ на тази мракобесна политика са и издадените Наредба-закон за "трудово-възпитателните общежития" /концлагерите/, и "за политически опасните лица" на 20.Х.1944г.; и Наредба-закон за "защита на народната власт" от 26.І.1945 г.
Българският Царски дом дава своята жертва в тези кървави събития. Княз Кирил, след прилежна молитва и с подобаващо достойнство посреща смъртта си в мразовития ден на 1 февруари 1945 г. "Народната власт" вече има само една пречка пред пълната си "победа" над Царство България - самият Цар, макар и малолетен, и самата форма на държавно управление - монархията. Година и половина по-късно, но вече с друг похват, тя премахва и тази преграда. И отново с погазване на закона, но този път и на Божия ред! А Бог поруган не бива!
Търсене
За този блог
Гласове: 1181
Блогрол
1. За вярата
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
2. Българският Царски дом
3. Християн-Консервативен съюз
4. Crown.BG
5. Монархическа Европа в кадри от миналото и днес
6. Испанският Кралски дом
7. Руският Императорски дом
8. "Алманах на Гота"
9. Френският Кралски дом
10. Кралският дом на Великобритания
11. Белгийският Кралски дом
12. Кралският дом на Гърция
13. Кайзеровият дом в Германия
14. Кралският дом на Сърбия
15. Кралският дом на Румъния
16. Други Монархически домовe
17. Монархическото наследство: Кралските резиденции в Европа
18. Монархическото наследство: Версай
19. Монархическото наследство: Евксиноград /видео/
20. Монархически организации
21. The International Commission on Nobility and Royalty
22. Български владетелски гербове
23. " Хералдика "
24. Институции : БАН
25. Институции : Държавен Архив
26. Институции : Народна Библиотека "Св.Св.Кирил и Методий"
27. Национален Военноисторически музей
28. Национален Природнонаучен музей
29. Национална Художествена галерия
