Постинг
24.02.2018 22:01 -
Помен
Помня всяка дума и тъга и радост.
Помня добротата ти, татко мой
и онзи последен твой ден,
как само ме излъга и изпрати
да си тръгна към дома.
Помня уханието ти сладко,
сине мой малък и с болки неистови
ти искаше ,бореше се за глътка въздух,
но ти беше отказана.
Той взима тези решения,
все още се питам за какво беше това наказание.
Там някъде е и баща ти,
потърси ли го да го видиш,
да си поговорите за долния свят.
Той пък си тръгна без дума дори,
с последната мисъл за други хора
на сърцето му близки.
Понякога в нощи като тази
излизам навън и ви търся
там горе, но е тъмно, студено
толкова студено мълчаливо е.
Дори кучето не лае,
кукумявката от съседния покрив
също мълчи.
Хей, вие там горе високо,
днес има годишнина на един от вас!
Празнувате ли тримата заедно?
Аз съм сама у фейсбук,
тук ви търся сред цветния живот
на непознати за мен хора.
Имате ли там фейсбук?
Пратете ми съобщение :Обичаме те!
Да се заблуждавам,че съм била
поне малко време всичко за някого.
Липсвате ми много!
Вашата земна памет:
Павлина Русева